Загадъчната бебешка шарка

Повечето родители познават някои често срещани детски инфекции като скарлатина и варицела, но не са чували за така наречената розеола инфантум. 
Roseola, или roseola infantum, наричана още „шеста болест“ и "бебешка шарка", е вирусно заболяване, често срещано при малките деца. То се причинява от човешки херпесен вирус 6 (HHV-6), а по-рядко от HHV-7.
Обикновено започва с внезапна висока температура, която се задържа няколко дни, след което се явява розов обрив.

Бебешката болест

Обрив по крачетата. Снимка: Shutterstock

Неслучайно розеолата се нарича „бебешка шарка“ : в повечето случаи заболяването засяга деца на възраст от 4 месеца до 3 години, а най-често  кърмачета в края на първата година от живота.

Веднага след раждането детето е защитено от инфекцията чрез антитела, получени от майката. Но след като те изчезнат, бебето рано или късно се сблъсква с този херпесен вирус, който е широко разпространен в околната среда. То се разболява се и развива собствен имунитет, който е доста издръжлив и обикновено му служи цял живот.

Най-често децата се заразяват с розеола по въздушно-капков път от свои връстници: още в първите дни на заболяването детето започва да  разпрастранява вируса в околната среда. 
Описани са обаче и случаи на контакт (например чрез споделени играчки), предаване от майка на дете по време на раждане  както и инфекция чрез кръвопреливане.
Розеолата не е много заразна за възрастни и по-големи деца, може би защото повечето от нас вече имат антитела срещу вируса: общоприето е, че до 3-5-годишна възраст почти всеки се е „запознал“ с нея.

Как се развива болестта

В началото коварната розеола може лесно да се обърка с обикновена остра респираторна вирусна инфекция: всичко започва остро, с повишаване на температурата до стряскащите 39°C и нагоре. Температурата не спада лесно дори след прием на антипиретици и остава стабилна в продължение на 3-5 дни.

Заради нея бебето може да е летаргично, капризно, да се храни лошо, но да няма други прояви на заболяване. В повечето случаи няма хрема или кашлица.

Прегледът обикновено установява само леко зачервяване на сливичните дъги. Понякога  периферните лимфни възли (обикновено задните и предните шийни и подчелюстните ) са леко увеличени, но този симптом се появява при всяко възпаление и е от малка полза при поставянето на диагноза.

Дете с обрив. Снимка: Shutterstock

След няколко дни изтощителна треска, температурата най-накрая спада и се явява обрив по цялото тяло - характерен признак на розеола.

Интервалът между спадането на температурата и първите обриви може да варира от половин час до един ден.
Обикновено обривът е розов, под формата на малки петънца с диаметър 2-5 мм, които са най-гъсто разположени по тялото, след което те се разпространяват по врата, главата, ръцете и краката на бебето (по лицето и ръцете обикновено има по-малко).
При натиск върху розовото петно, то става бледо (за разлика от подобния обрив, наблюдаван при рубеола).

След това състоянието на детето бързо се подобрява, то става активно, иска храна, играе. Обривът изобщо не го притеснява. Той продължава от няколко часа до 3 дни, след което изчезва, без да оставя следи. За щастие, в повечето случаи с това болестта приключва.

Потайната му природа

Често родителите никога не чуват диагнозата „детска розеола“ от педиатри и заболяването остава под прикритието на остра респираторна вирусна инфекция или алергична реакция.

Поставянето на точна диагноза е възможно само когато се появи обрив, а и тогава той често се бърка с алергия.
Обикновено, след три дни изтощителна висока температура, през които детето пие лекарства за сваляне на температурата, лекарите често смятат, че обривът е алергия към лекарствата. А понякога може да е трудно да се разграничи розеолата от рубеолата.

За да се диагностицира точно заболяването помагат специфични PCR тестове.
Но дори ако розеолата остане неоткрита, няма риск.
В края на краищата, лечението й както и на много други детски инфекции (например варицела или рубеола), на практика се свежда до облекчаване на симптомите и няма лекарства, които са „насочени“ срещу тях.
Обикновено лекарите препоръчват щадящ режим, много течности и, ако температурата е висока, предписват антипиретици.

По материали на deti.mail.ru, Мона Василева